Сред психичните разстройства в детска и юношеска възраст разстройството с дефицит на вниманието (хиперактивност) заема едно от челните места поради относителната си честота – разпространението му в световен мащаб е 3-5 %.

Децата със СДВХ имат значителни затруднения в ученето и социалния живот. Учителите се чувстват особено обременени от проблемите с вниманието и дисциплината в час, свързани със СДВХ. Независимо от интелектуалния им потенциал, специфичният стил на възприемане и реагиране на засегнатите деца често нарушава тяхната способност за учене, запомняне и регулиране на емоциите. Това от своя страна може да доведе до липса на (взаимно) разбиране, стигматизация, социално изключване и дори отпадане от училище.

През последните десетилетия в научните и професионалните среди са натрупани значителни познания за СДВХ и подкрепящите интервенции. TAC цели да допринесе за адаптирането на тези знания към обучението на учители, така че те да се превърнат в елемент от масовата училищна практика в контекста на приобщаващото образование.

TAC имаше за цел да създаде условия за необходимото актуализиране на учебните програми и професионалното развитие на преподавателите в детските градини, началните и средните училища, за да отговорим на нуждите на децата със СДВХ в масовите училища.

За тази цел TAC разработи, тества и предостави рамка за педагогическа компетентност, предназначена за справяне с поведения в класната стая, повлияни от СДВХ, както и директно приложими възможности за обучение и професионално развитие, съобразени с културните особености на страните партньори и подходящи за интегриране в съществуващите учебни програми.

За да разработим програма, съобразена с културните особености на всяка от страните партньори, работихме в посока на следните цели:

🧠 Професионално развитие и обучение на учители и студенти по педагогика относно причините и естеството на СДВХ, както и представянето и индивидуалните потребности на учениците със СДВХ;

🧠 Предоставяне на специфични знания и съдействие при разработване на холистичен подход за управление и подкрепа на ученици със СДВХ в масовите класове;

🧠 Проучване на предразсъдъците и нагласите на учителите и студентите по педагогика по отношение на децата със СДВХ;

🧠 Разработване и утвърждаване на иновативни и приобщаващи преподавателски подходи с цел насърчаване на достъпа до и участието в учебната програма на всички деца със СДВХ в масовите училища, като се отчитат техните специфични образователни потребности;

🧠 Избягване на преждевременни диагнози и медикаментозно лечение;

🧠Намаляване на стреса, прегарянето и процента на отпадане сред учителите в началните и средните училища, и помощник-възпитателите в детските градини;

🧠 Намаляване на финансовата тежест за родителите чрез предоставяне на ресурси и подкрепа от външни институции.

🧠 Повишена осведоменост и капацитет на голям брой учители за разбиране на феномена СДВХ в класната стая;

🧠 Проведено мащабно сравнително проучване на нагласите, знанията и уменията за работа на учителите с деца със СДВХ;

🧠 Разработени програми за обучение и допълнителна квалификация на педагози, адаптирани към културните особености на страните партньори за ефективна работа с деца със СДВХ.

За да постигнем възможно най-широк обхват, следвахме троен подход, като разработихме:

             • изчерпателен модул за обучение на учители, включващ практика (потенциално равняващ се на 6 ECTS);

             • свободно достъпно онлайн обучение с курирана компилация от ресурси за учители;

             • практически ориентиран наръчник за информация и ориентация.

🧠 Пилотиране на програмата TAC в страните партньори с действащи и обучаващи се учители и педагози, за да бъде адаптиран финалният й вариант към културните им особености.

🧠 Изследователска рамка, която да опише и измери изпълнението, ефикасността и въздействието на програмата TAC върху преподавателските практики в началните и средните училища във всяка от страните партньори.